Сезон 4

Сезон 4 — Kayroma

В продължение на три сезона наблюдавахме хората, работата и бъдещето. Търсехме местата, където възможностите изчезват, преди да успеят да се превърнат в реалност.

Това е последният сезон на изследването. Все още няма да дадем отговори. Ще проверим само дали след всички наблюдения вече можем да видим проблема достатъчно ясно, за да спрем да задаваме въпроси.

Споделете наблюдения

Сезон 1Хора Сезон 2Работа Сезон 3Бъдеще Сезон 4Kayroma

Теренен доклад / 001

Изследователски въпрос

Дали доверието е последната невидима граница на пазара на труда?

Днес могат да се намерят хиляди обяви за работа за няколко секунди.

Може да се изпрати автобиография до компания в друг град, друга държава или в другия край на Европа.

Може също да се открие служител, чийто опит и квалификации отговарят точно на изискванията на позицията.

И въпреки това решението за сътрудничество никога не се основава единствено на информация.

Компанията иска да знае дали човекът наистина може това, което декларира. Служителят иска да знае дали работодателят ще спази това, което обещава.

Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-голямо значение придобива доверието. Това важи особено за работата в чужбина, релокацията, проектната работа и търсенето на служители в други държави.

Документ може да потвърди квалификация. Автобиография може да опише опит. Обявата може да представи условията на работа. Нито едно от тях обаче не може само по себе си да създаде сигурност, че от другата страна се намира правилният човек или правилното работно място.

Затова пазарът на труда се крепи на нещо по-малко видимо от обявите, заплатите и позициите. Крепи се на убеждението, че информацията, която получаваме, е достатъчно достоверна, за да вземем решение.

Може би именно затова намирането на работа и намирането на служител понякога остава трудно дори когато двете страни се намират съвсем близо една до друга.

Защото преди хората да започнат да работят заедно, те трябва първо да повярват, че си струва да направят първата крачка.

„Възможността може да започне разговор. Доверието решава дали от него ще се роди нещо повече.“ — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

На 26 август се отбелязва Международният ден на кучето. Кучетата отдавна свързваме с лоялност, доверие и присъствие точно тогава, когато наистина са необходими. Това е неочаквана асоциация с пазара на труда, но именно затова си струва да я запазим. В свят, в който хората и компаниите все по-често се срещат отвъд границите, технологиите могат да съкратят разстоянието. Доверието все още не може да бъде съкратено.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 002

Изследователски въпрос

Има ли смисъл едно изследване, ако не променя нищо?

Изследването започва с несигурност.

Все още не знаем дали предположението ни е вярно. Проверяваме, наблюдаваме, сравняваме и се опитваме да разберем какво наистина се случва.

Но самото събиране на информация не е краят на процеса.

Знанието придобива значение едва когато променя начина, по който гледаме на проблема, или как вземаме следващото решение.

През последните месеци наблюдавахме хора, търсещи работа, компании, търсещи служители, компетенции, граници, езици, опит и международния пазар на труда.

Все по-трудно е всичко да се обясни с една липса: липса на обяви, липса на кандидати, липса на квалификации или липса на информация.

В много случаи всички елементи съществуват едновременно. Съществува компания. Съществува работа. Съществува човек. Съществува опит. Съществува нужда.

И въпреки това правилните страни успяват да се разминат.

Ако след поредните наблюдения продължаваме да виждаме един и същ модел, изследването престава да служи единствено на задаването на въпроси.

То започва да подготвя момента, в който трябва да се реши какво да се направи с отговора.

„Изследването не приключва, когато знаем повече. Приключва, когато вече не можем да се преструваме, че не виждаме модела.“ — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

На 29 август ООН отбелязва Международния ден против ядрените опити. Това е тема несравнимо по-сериозна от пазара на труда и не искаме да я свеждаме до метафора. Тя обаче носи универсален урок: изпитанията и изследванията имат смисъл тогава, когато придобитото знание води до отговорни решения и позволява да не повтаряме онова, за което вече знаем, че води до лоши последици. Всяко изследване трябва да има момент, в който наблюдението отстъпва място на действието.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 003

Изследователски въпрос

Какво се случва, когато информацията най-сетне достигне до правилния човек?

В продължение на векове писмото е било един от най-важните начини за преодоляване на разстоянието между хората.

То не пренасяше човека. Пренасяше информацията.

Понякога едно-единствено изречение, написано на хартия, е било достатъчно, за да започне сътрудничество, пътуване, смяна на работа или напълно нов етап от живота.

Днес общуваме по-бързо от всякога, а въпреки това скоростта не гарантира, че правилното съобщение ще стигне до правилния човек.

Компанията може да публикува обява за работа и да не достигне до специалиста, от когото наистина се нуждае.

Човек може да търси работа в Европа, да е готов за релокация и да притежава нужните компетенции, а въпреки това никога да не види възможността, съществуваща на няколкостотин километра разстояние.

Проблемът не винаги е липсата на информация. Понякога информацията е толкова много, че най-важната част от нея става невидима.

Тогава търсенето на служители и търсенето на работа започват да напомнят изпращането на хиляди съобщения без увереност, че някое от тях ще стигне до правилния адресат.

Може би бъдещето на комуникацията на пазара на труда не зависи от изпращането на повече.

Може би зависи от това правилната информация вече да не разчита на случайността.

„Най-важното съобщение не трябва да бъде дълго. То трябва само да стигне до човека, за когото наистина означава нещо.“ — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

На 1 септември се отбелязва Световният ден на писането на писма, учреден от австралийския автор Ричард Симпкин (Richard Simpkin). В епохата на мигновените съобщения той напомня, че комуникацията не е само предаване на информация. Става дума и за това дали съобщението стига до правилния човек и дали бива забелязано от него. Това е изненадващо актуален въпрос и за пазара на труда.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 004

Изследователски въпрос

Ами ако формата на отговора трябва да произтича единствено от това, което той трябва да свърши?

На 3 септември приключваме изследването.

Не защото светът на труда е престанал да поставя въпроси.

Приключваме го, защото нашите въпроси започнаха да водят на едно и също място.

Компаниите търсят служители. Хората търсят работа. Компетенциите съществуват. Опитът съществува. Обявите съществуват. Нуждите съществуват. Пазарът на труда е все по-международен.

И въпреки това правилните хора и правилните възможности все още изненадващо често остават невидими един за друг.

През четирите сезона не се опитвахме да измислим отговора отзад напред. Първо искахме да разберем функцията, която наистина липсва.

Не питахме как трябва да изглежда нещо. Питахме какво трябва да се случи.

Това е важна разлика.

Ако функцията вече е достатъчно добре разбрана, формата престава да бъде първият въпрос.

И именно тук приключва Research Journal. Днес няма да покажем следващата стъпка. Но за първи път можем да кажем с пълна увереност: вече знаем какво очакваме от нея.

„Когато достатъчно дълго питаш за функцията, формата престава да бъде случайност.“ — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

На 3 септември се отбелязва Денят на небостъргачите, свързан с рождения ден на Луис Съливан (Louis Sullivan) — един от най-важните пионери на модерната архитектура. С неговото мислене се свързва принципът „form follows function“: формата трябва да произтича от функцията. Трудно бихме намерили по-подходяща дата за приключване на това изследване. През четирите сезона се опитвахме да разберем функцията, преди да заговорим за форма. За днес това е достатъчно.

Споделете наблюдения

Изследването приключи

Четири сезона. Хора. Работа. Бъдеще. Kayroma. Събрахме въпроси, които трябваше да покажат къде изчезват професионалните възможности и защо компаниите и подходящите хора толкова често остават невидими един за друг.

Дотук стигат докладите. Следващата стъпка няма да бъде нито нов сезон, нито нов въпрос. Все още няма да я описваме. Достатъчно е да кажем: етапът на търсене на отговор току-що приключи.

Върнете се в началото