Сезон 3

Сезон 3 — Бъдеще

Бъдещето на пазара на труда не започва утре. То се създава още днес — в решенията на хората, които сменят професията си, на фирмите, които търсят работници все по-надалеч, и в местата, където липсват именно тези компетенции, които са нужни точно сега.

В този сезон не се опитваме да предвидим бъдещето. Наблюдаваме онова, което вече се променя — и питаме къде може да ни отведе.

Споделете наблюдения

Сезон 1Хора Сезон 2Работа Сезон 3Бъдеще Сезон 4Kayroma

Теренен доклад / 001

Изследователски въпрос

Дали бъдещето на труда започва там, където свършват границите?

През по-голямата част от историята мястото на живеене определяше и мястото на работа.

Човек работеше там, където живееше, а фирмите търсеха работници преди всичко там, където самите те развиваха дейност.

Тази зависимост постепенно отслабва.

Днес някой, който живее в Полша, може да намери работа в Германия, Холандия, Норвегия или на съвсем друго място в Европа. Фирма, която не намира подходящи работници в собствения си регион, може да започне търсене на стотици или хиляди километри разстояние.

Дистанционната работа измести границите още по-нататък. При някои професии човек дори не се налага да сменя местожителството си, за да работи за фирма, намираща се в друга държава.

Но възможността да прекрачиш границата все още не означава, че разстоянието изчезва. Остават езикът, квалификациите, документите, разликите в законодателството, заплащането, културата на труда и начините, по които се описва професионалният опит.

Остава и информацията. Човек трябва да знае, че някъде съществува подходящата професионална възможност. Фирмата трябва да знае, че някъде съществува човек с нужните компетенции.

Международният пазар на труда може да бъде огромен и същевременно изненадващо тесен за онези, които виждат само малка негова част.

Може би в бъдеще въпросът „къде работиш?“ ще означава нещо съвсем различно от днес.

А може би по-важен ще стане друг въпрос: колко надалеч наистина се простира мястото, където човек може да бъде потребен?

„Границата може да разделя държави. Не е длъжна да разделя възможности.” — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

Днес е Световният ден на увеселителните влакчета и Международният ден на фаровете. Два празника, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Единият напомня за рязката смяна на посоката. Другият — за точката, която остава видима дори когато пътят минава през неизвестното. Пазарът на труда може да бъде и двете. А когато трудът, хората и възможностите все по-често прекрачват границите, може би ни е нужна не само смелостта да тръгнем на път. Понякога трябва и да знаем какво да търсим на хоризонта.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 002

Изследователски въпрос

Дали след няколко години ще търсим професии или умения?

В продължение на много години професията беше един от най-простите начини да опишем човека на пазара на труда.

Електротехник. Заварчик. Програмист. Шофьор. Медицинска сестра. Механик. Инженер.

Една дума можеше да каже много. Но светът на труда се променя по-бързо от имената на професиите.

Технологиите поемат част от задълженията. Автоматизацията променя процесите. Изкуственият интелект започва да изпълнява задачи, които доскоро изглеждаха запазени само за човека.

Едновременно с това се появяват нови задачи, нови специализации и компетенции, за които понякога все още няма общоприети наименования.

Човек може да упражнява една и съща професия десет години, а към края на този период ежедневната му работа да изглежда напълно различна от началото.

Затова се променя и това, което търсят работодателите. Все по-важни стават не само длъжностите и дипломите, а конкретните умения, опитът, способността да учиш, да решаваш проблеми и да се ориентираш в нови условия.

Проблемът се появява, когато човек притежава нужната компетенция, но неговата професия се нарича различно от тази, която фирмата търси.

Или когато фирмата търси определена длъжност, а всъщност се нуждае от набор от умения, който може да се среща в много различни професии.

Колкото по-бързо се променя пазарът на труда, толкова по-неясни стават етикетите, с които през годините се опитвахме да го подредим. Може би затова бъдещето няма да попита преди всичко: „По професия какъв си?“. Може би ще попита: „Какво наистина можеш да правиш?“

„Имената на професиите описват света, който вече познаваме. Уменията могат да описват света, който тепърва се ражда.” — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

Днес се отбелязва Световният ден на хуманитарната помощ. Той напомня за хората, които влагат знанията, опита и уменията си там, където в момента са най-нужни. Това е специфичен вид труд, но зад него се крие една универсална мисъл. Компетенциите придобиват значение не когато умеем добре да ги назовем. Придобиват значение, когато могат да послужат на някого или на нещо. Може би затова бъдещето на труда ще пита все по-често не само каква професия упражняваме, но и: какво можем да направим, когато наистина сме потребни?

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 003

Изследователски въпрос

Какво ще се случи, когато работниците станат по-малко от работата?

В продължение на поколения пазарът на труда се основаваше на едно просто допускане.

Човекът търси работа. Подава документи, отговаря на обяви, представя опита си и се опитва да убеди фирмата, че си струва да бъде нает.

Но демографията започва да променя това съотношение.

В много страни на Европа обществата застаряват. Поколенията, които влизат на пазара на труда, са по-малобройни от онези, които го напускат.

Същевременно икономиката продължава да се нуждае от хора. Нужни са специалисти, техници, работници в производството, шофьори, болногледачи, инженери, монтажници, майстори и хора, упражняващи хиляди други професии.

Автоматизацията може да намали търсенето на определен вид труд, но това не означава свят, в който човекът престава да е потребен. На много места се случва обратното.

Фирмите търсят работници все по-дълго. Разширяват набирането на персонал към други региони и държави. Конкурират се не само за клиенти, технологии и капитал, но и за хора с подходящите компетенции.

Работник, който някога се е конкурирал с други кандидати за едно място, може един ден да избира между няколко фирми, които търсят именно неговия опит.

Това променя повече от подбора на персонал. Променя заплащането, условията на труд, професионалната мобилност, отношението между работник и работодател и начина, по който фирмите ще трябва да мислят за хората.

Може би с десетилетия сме си задавали въпроса: как човек може да намери подходящата работа? Бъдещето може да ни принуди да зададем обратния въпрос. Как подходящата работа ще намери човека?

„Години наред хората търсеха работа. Интересно е какво ще се случи, когато работата започне да търси хора.” — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

Днес е Световният ден на оптимиста. Подходяща дата, за да се замислим над бъдещето на пазара на труда. Можем да гледаме на демографските промени, недостига на работници, автоматизацията и миграцията единствено като на проблеми. Можем обаче да съзрем в тях и момента, в който се променя значението на човека на пазара на труда. Ако хората с нужните компетенции стават все по-малко, може би техният опит, време и решения ще бъдат ценени повече от досега. Оптимизмът все пак не се състои в убеждението, че всичко ще бъде наред. Понякога е достатъчно да забележим, че промяната може да отвори възможности, които преди не са съществували.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 004

Изследователски въпрос

Ще има ли бъдещето на труда адрес?

Дълго време адресът говореше много.

Къде живее човек. Къде може да работи. До кои фирми има достъп. Колко далеч може да пътува всеки ден.

Пазарът на труда до голяма степен беше география. Днес тази карта започва да се променя.

Едни хора работят дистанционно за фирми, намиращи се на стотици километри. Други заминават на работа в чужбина за няколко седмици или месеца, изпълняват проект и се връщат.

Трети се преместват завинаги, защото професионалната възможност се е появила в друг град или в друга държава.

Фирмите също спират да гледат само в собственото си обкръжение. Когато липсват работници, специалисти или конкретни компетенции, зоната на търсене започва да се разширява.

Първо съседните градове. После регионите. После държавите.

В крайна сметка се създават екипи, чиито членове живеят на различни места, говорят различни езици и имат различен професионален опит, но работят по един и същ проблем.

Не всяка професия може да се упражнява дистанционно. Машините, сградите, пациентите, превозните средства, производството и инфраструктурата все още се намират на конкретни места. Но дори и тогава мястото на труда и произходът на работника не са задължени да бъдат едно и също място.

Бъдещият пазар на труда може да бъде едновременно много локален и напълно международен. Ако човек живее в една държава, е придобил опит в друга, работи в трета, а следващата му професионална възможност се намира на четвърто място — къде всъщност се намира неговият пазар на труда?

„Работата винаги се случва някъде. Човек не е длъжен да произхожда от същото място.” — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

Днес е Международният ден в памет на жертвите на актове на насилие, основани на религия или убеждения. Тема, значително по-сериозна от пазара на труда. Но може би и тук съществува мисъл, която си струва да отнесем със себе си. Когато хора от различни страни, култури, езици и среди работят заедно, много бързо се оказва колко общо ги свързва. Трябва да се свърши работа. Да се реши проблем. Да се удържи дадена дума. Да се помогне на човека до теб. Да се изгради нещо, което утре ще служи на другите. Произходът, езикът или убежденията не са длъжни да изчезнат. Те просто престават да бъдат единственото нещо, през което гледаме на другия човек. Може би светът, в който все по-често изграждаме общо благополучие и сме нужни един на друг, ни дава повече поводи да забелязваме онова, което ни свързва, вместо да търсим онова, което ни разделя.

Споделете наблюдения

Теренен доклад / 005

Изследователски въпрос

Колко бъдеще вече съществува, но все още не го виждаме?

Често си представяме бъдещето като нещо, което тепърва предстои.

Нови технологии. Нови професии. Нови начини на работа. Свят, който още го няма.

Но част от бъдещето може вече да съществува.

Някъде има фирма, която днес търси работник. Някъде има човек, който точно сега търси работа или обмисля да промени професионалния си живот.

Някъде съществува компетенция, необходима за решаването на проблем. Някъде съществува проблем, който чака подходящата компетенция.

Понякога ги разделя хиляда километра. Понякога една граница. Понякога различен език. А понякога само фактът, че никоя от двете страни не знае за съществуването на другата.

В продължение на три сезона наблюдавахме хората, труда и онова, което може да предстои. Видяхме колко много зависи от информацията, мястото, езика, опита, компетенциите и момента, в който се появява възможността.

Видяхме също, че фирмите могат да търсят работници, докато точно подходящите хора търсят работа — и въпреки това никога да не се срещнат.

Пазарът на труда описваме чрез броя обяви, безработицата, заетостта, заплащането и липсващите специалисти. Много по-трудно се измерват възможностите, които са съществували за миг, но никога не са били използвани.

Може би част от онова, което наричаме бъдеще, изобщо не изисква чакане на нов свят. Може би хората вече съществуват. Фирмите вече съществуват. Работата вече съществува. Компетенциите вече съществуват. Възможностите вече съществуват. Остава само въпросът: колко от тях никога няма да се случат, защото ще останат невидими една за друга?

„Не всяко бъдеще трябва да бъде изобретено. Някои бъдещета просто чакат момента, в който ще станат възможни.” — KAYROMA Research Journal

Между другото, за днешната дата

Днес е годишнината от решението, след което Плутон престана да бъде класифициран като планета. Плутон не изчезна. Не промени орбитата си само защото сменихме категорията му. Промени се нашето разбиране за онова, което наблюдаваме. Това е доста добър завършек за сезон, посветен на бъдещето. Защото не всичко е такова, каквото ни се е сторило в началото. Понякога проблемът не е в това, че нещо липсва. Понякога гледаме нещо от години — с категории, имена и допускания, които вече не са достатъчни. Това важи за планетите. Може би понякога важи и за хората, труда и възможностите. И тогава невинаги трябва да променяме света. Понякога първо трябва да го погледнем по друг начин.

Споделете наблюдения

Сезон 3 приключи

Приключваме отчитането в сезона, посветен на бъдещето. Наблюдавахме границите на пазара на труда, променящото се значение на професиите и уменията, недостига на работници и местата, където хората, фирмите и възможностите могат да се срещнат.

Събраните въпроси ни водят по-нататък. Следващият сезон ще носи името Kayroma.

Към Сезон 4 — Kayroma